И цар Давид се изправи на нозете си та рече: Чуйте ме, братя мои и люде мои. Аз имах в сърцето си <желание> да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовление за построяването.
И цар Давид се изправи на нозете си та рече: Чуйте ме, братя мои и люде мои. Аз имах в сърцето си желание да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовление за построяването.
И цар Давид се изправи и каза: „Чуйте ме, братя мои и народе мой! Исках от сърце да построя постоянен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог и приготвих каквото беше потребно, за да бъде той построен.
И стана цар Давид на нозе и рече: чуйте ме, братя мои и народе мой! Беше ми на сърце да построя дом за покой на ковчега на завета Господен, и за подножие на нозете на нашия Бог, и приготвих потребното за градеж.
И цар Давид се изправи на краката си и каза: Чуйте ме, братя мои и народе мой. Аз имах в сърцето си желание да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовления за построяването.